ЖА̀ЛЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Остар. Оплаквам се, жалвам се. – Не ви ли е добре с монасите, старче? – Не се жаля. Отроци сме, няма кой да ни чуе, ама на калугерската дан и тегоба не се надвива. И все припират, припират. М. Смилова, ДСВ, 79. Не минаваше ден да не пристигнат в Пловдив селяни и селски кметове, за да се жалят, че народът изнемогва от големите данъци и не може вече да търпи грабежите на чиновниците. В. Геновска, СГ, 292. А той токо се превива, токо се оплаква и жали от немотията си. Т. Влайков, Съч. II, 179. Ако сполучи, сам си са хвали; ако не сполучи, на други са жали. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 24. Язе Бога че ида да тража и Богу [за сиромашията] да се жаля. СбНУ XLII, 204.